Jojo Rabbit

Време за четене: 5 минути

Таика Уаитити е способен да разсмее по най-неподозираните начини и някак имам чувството, че това е човек с мой тип хумор. Колкото и да не ми хареса Тор: Рагнарок, все пак се смях много и бих го гледал пак само заради добрия хумор. Затова, пристъпвайки към Jojo Rabbit, вече имах някакви очаквания. Дали бяха оправдани? Оооо да! Case closed.

Spoiler level: low

Филмът е една приказка за войната и за това какво се случва с децата, когато живеят в тази среда. А коя е тя? Това е нацистка Германия, но не такава, каквато сме си я представяли и каквато познаваме от филми като Операция Валкирия, Списъкът на Шиндлер или Пианистът. Това е една силно окарикатурена Германия, в която не живеят смислени човешки същества, а някакви едноизмерни фанатици без капка разум, които те карат да се смееш с всяко свое движение.

Началото на филма ни запознава с главния герой Йоханес Бетслър, на галено Джоджо. Той е абсолютно луд на тема Хитлер, свастики и войната и е готов да направи всичко, за да стане част от личната охрана на Фюрера. Уви, претърпява инцидент, който му оставя белег и му отнема мечтите. Все пак не се отказва и продължава яростно да се бори срещу евреите, които имат люспи, рога, опашка, остри зъби, криле, могат да четат мисли и ядат деца. Патриотичният дълг на момчето изисква то да бъде безмилостно, но готовността му да възвиси арийската раса е подложена на изпитание, когато открива еврейско момиче, скрито от майка му в дома му.

Оттук нататък се случват много интересни неща, но за тях няма нужда да говоря. Това, за което не мога да не говоря обаче, е карикатурата на нацистите.

Още първата сцена ни запознава с Хитлер (Таика Уаитити). Не бързайте да си правите заключения. Това не е Хитлер, това е въображаемият Хитлер в ума на Джоджо, неговият идол и най-добър приятел. Не мисля, че някой би могъл да изиграе героя по-добре от самият режисьор на филма. Изглежда освен режисьорска комическа дарба, Уаитити има и актьорска такава. Няма какво да кажа, просто трябва да се види – така не съм се смял от много време.

В следващите минути на филма се запознаваме с героите нацисти, сред които са капитан Кленцендорф и фройлайн Рам. Те учат малките деца на това колко е превъзходна тяхната раса, но също така ги учат и на това що е то евреин. Първоначално имах леко колебание дали те просто не разиграват някакъв театър, но бързо се убедих, че са съвсем искрени и сами си вярват. Имам предвид, че те се убеждават един друг, че евреите могат да хипнотизират немците и да си четат мислите. Пропаганда ли? Това явно си е начин на живот.

Филмът осмива всичко, ама всичко – от стрелянето с пистолет и бойните формации (3, 2, 1, свастика!), през антисемитизма, та чак до горенето на книги и традиционния поздрав Хайл Хитлер. Боже, в този филм има толкова много хайлхитлерване, че вече не съм сигурен, че мога да кажа двете думи, без да си оплета езика.

Но най-уникалната част си остава играта на думи.

Няма да издавам много, но… Например вместо да каже Tschüs, Хитлер казва Jews.

Разговор в друга сцена: What am I? Say it! – A Jew. – Gesundheit.

Смях се искрено и на пропагандата за образа на Хитлер. Той е супергерой, има четири топки и яде еднорози за вечеря. Но най-запомняща се беше сцената, в която той разказваше на Джоджо как се е справил със стария фон Щауфи (полковник фон Щауфенберг; за атентата му, в който Хитлер едва не е убит от бомба под масата, се разказва в Операция Валкирия). Оцелял е от бомбата не само защото има bomb-proof legs, но и защото е надхитрил фон Щауфи, преструвайки се на мъртъв, за да залови конспираторите.

Филмът е една приказка дотолкова, доколкото е представен от гледната точка на 10-годишно момче. Той ни представя неговия свят и това как възприема сложните неща, които се случват около него. Но това не бива да заблуждава никого, защото като филм за войната Jojo Rabbit може да бъде и брутален и безмилостен. След весела сцена с детска песничка може да последва сцена с висящи на бесилото неподвижни тела. Червено-белите обувки танцуват в една сцена, а в друга висят неподвижни.

Въпреки това филмът има лек тон. Все пак в основата си той е една унищожителна карикатура на нацизма с всичките му безсмислици. Представя ни една човешка история за израстването, за любовта, за невинността и за красотата – вътрешна и външна.

Редуването на сцени на пълно осмиване с такива, които изразяват истински и човешки моменти и задават важни въпроси за израстването на всяко дете и които въпроси трябва да продължат да си задават и възрастните, прави посланието на филма просто и ясно.

Jojo Rabbit е и филм за вътрешната борба с демоните ни. Той умело ни представя демона на Джоджо – въображаемият Хитлер. Той си има лице, име, говори му, натрапва му се, предлага му цигари, не му дава да се освободи от присъствието му, като хищник преследва всеки проблясък на човечност у детето и се опитва да го сдъвче. Срещу зловредното влияние на Хитлер работи майката на Джоджо, която го учи на любов, щастие, усет за красивото и доброто. И не на последно място на танци. Тези два полюса в живота му се борят, без дори да се докосват. Защото истинската борба е в ума на Йоханес.

Детската невинност и непорочност е непобедима. Както ще видим накрая, оказва се, че тя не може да умре. Децата са необременени от безсмисления свят на възрастните и на войната и мозъците им не могат да бъдат промити, защото винаги си задават въпроси и не спират да търсят истинските отговори, дори когато привидно вече са ги открили.

Има още нещо, което ми хареса. Това са песните. Причините са три. Първата е, че повечето от тях бяха на немски и разбирах какво се пее. Втората е, че най-смешните моменти във филма са свързани с играта на думи между английския и немския и връзката между двата езика е отразена и в саундтрака. Третата причина е, че след средата на филма песните започват да се пеят на английски. Тази промяна в езиците съвпада с промяната в хода на войната и най-вече във вътрешния свят на Джоджо – той преминава от фанатичното немско дете, част от Hitlerjugend, в обикновено момче, което обича и защитава свободата и любовта.

Добра игра с езиците, немският е в първата половина, английският във втората… Само дето немският не е толкова ужасен…

В заключение – Jojo Rabbit е филм за малки, но най-вече за големи. Изискват се определени познания по теми като нацизма, антисемитизма, Втората световна война и Хитлер, за да се насладите истински на филма, но дори и да ги нямате, основното послание е достъпно за всеки – любовта и човечността са по-силни от всяко зло.