City Lights

Време за четене: 4 минути

Колко силен може да бъде филм, който разчита не на ефекти и грандиозност, привличащи масите, а на простота и елегантност; който не използва дори думи, а когато се наложи, те са само толкова, колкото е нужно, нито повече, нито по-малко. Но казва повече за час и половина, отколкото цели поредици други филми. Умението да разкажеш любовна история, която да забавлява постоянно, без да доскучава и натежава, като не използваш звук (на фона през цялото време върви само музика – без говор и без звуци от движението на героите и предметите на сцената) си е чиста проба гениалност.

Малкият човек в широките дрехи, които са по размера на сърцето му, минава през своята одисея. Не случайно още първата сцена го показва като личност, която буквално почива на античните идеали. Той е беден, носи кърпени и скъсани дрехи, изглежда смешно и жалко, но въпреки това сякаш самият той не си дава сметка за това. Държи се възпитано, сваля шапка на всеки, дори когато той е сляп и не го вижда, поздравява, ходи с високо вдигната глава, носи беднотията и нищетата си гордо и цени най-дребните неща в живота. Дори едно малко цвете за него е повече от всички богатства, които биха му предложили. Не случайно той на няколко пъти ги отказва за себе си, а ги взема за своята любима цветарка.

Любовта на малкия човек към истинските неща, към дребните радости на живота, го тласка към началото на приключението му. Провидението се грижи за него и го предпазва от опасностите на големия град, но тук той е изпратен да помогне на друг човек. Когато спасява милионера от самоубийство, той го убеждава, че животът е прекрасен и има за какво да се живее. Припомня му, че на сутринта птичките отново ще запеят. Кой изобщо обръща внимание на това в един толкова шумен и прашен град? Някой, който ще обърне внимание на една сляпа цветарка.

Другарството му с пияния милионер е златна мина. Един по-предприемчив и хитроумен човек би отмъкнал половината му богатство само за една нощ. Но той отказва дори и малкото, което му предлага. Отказва го за себе си, но го приема, за да може да го даде на цветарката, която има нужда от някой до себе си. Пред нея той може да бъде себе си, защото тя не може да види дрехите му. Тя може да го посрещне само по сърцето. Той винаги е бил аристократ по душа и винаги се е държал изискано, затова с нея той може да бъде такъв, какъвто е, без да бъде презрян заради външността си.

Одисеята на Малкия човек прелива в историята на Пепеляшка, която намира своя принц. Дамата, която не може да вижда, е принудена да води самотен и тъжен живот. Но въпреки това усмивката никога не напуска лицето ѝ. Дори когато плаче, ние не виждаме лицето ѝ, за да не бъде образът ѝ развален. Тези две красиви сърца, които обичат живота, се събират по необичаен начин, при недоразумение. Както в Пепеляшка героинята не знае, че любимият ѝ е принц, така тук тя не знае, че той не е богат.

Страхът на Малкия човек, че тя ще прогледа и ще разбере, че той е никой, не го спира от това да ѝ помогне да излекува очите си. Той не търси отплата за благодеянията си. За него едно цвете е повече, отколкото би посмял да пожелае. Но цветарката ще го познае. Не по външността, а по делата му. Ръцете му са все същите, макар и да е минало толкова време. Дори и след почти година в затвора, той не се е променил. Дрехите му са станали още по-прокъсани, но не и сърцето му. И той ще я попита „Сега вече виждаш ли?“, а тя ще му отговори „Да, сега вече виждам“.

Приключението на героя на Чарли Чаплин, колкото и просто да изглежда, погледнато отдалеч, е епично и изпълнено с битки в преносен и в буквален смисъл. Той преминава през тъмни и усамотени места, оживени улици, богат дом, беден дом, мизерна работа, боксов ринг, дори затвор. И всичко това е част от духовното му пътуване, защото външното е нищо без вътрешното. Дори и богатият приятел е никой, не вижда смисъл от живота. Когато е пиян показва някаква привързаност, но тя е краткотрайна и не е истинска.

Филмът е коментар на обществото и на социалното разделение. Този коментар обаче не се интересува твърде много от фактологични подробности и реализъм, а от вътрешния свят на героите, защото какво значение има социалноисторическият контекст, ако не можем да видим как живеят хората в него?

Излишно е да казвам каквото и да е за другата страна на филма. Защото той е истински смешен и забавен. Невинният добродушен хумор, който е толкова близък на всеки човек, може да трогне и разсмее всеки. Чарли Чаплин е по-забавен и най-вече по-весел от много комици в наши дни. Защото хуморът му е общочовешки и разбираем за всички възрасти от всички епохи. Според моето скромно мнение, един Джим Кери, например, никога не би го задминал.

Не съм сигурен как мога да сравня Светлините на града със Златна треска, защото и двата филма са уникални и не приличат на нищо, което се прави днес. Но ако трябва да съдя по усещането в първите десетина минути след края, Светлините на града определено ме впечатли и трогна повече. Препоръчвам го на всеки, дори и да не обича филми. Чарли Чаплин за пореден път създава шедьовър, който показва „голямата красота на мълчанието“.

10/10