Parasite

Време за четене: 5 минути

Брилянтен филм с шокиращ обрат. Най-дръзкият в скромния ми списък с изгледани филми. Не мога да го определя жанрово, тъй като той минава от един в друг за отрицателно време. Тематиката му сякаш е малко отдалечена от сегашното състояние в Европа, но посланието, според кой както го разбира, е общочовешко и е валидно за всички времена и общества.

Историята ни запознава със семейство Ким, което живее в мазе-полуетаж. Домът им не е избран случайно – те са на границата между двата свята – този на улицата и този на високото общество. Когато синът се урежда с работа като преподавател по английски дъщерята на богатото семейство Парк, всичко тръгва по едно стръмно надолнище.

Момчето сменя името си на Кевин и бързо съставя план, според който внедрява цялото си семейство в къщата на своите работодатели. Един по един изместват шофьора и икономката, а дъщерята дори заема ролята на арт терапевт. Първата част на филма се занимава с всичко това – внедряването на паразита. За втората след малко.

Сега малко за кинематографията. Филмът е майсторски заснет. Контрастът между тясното мръсно пространство на дома на Ким и широките изрядно подредени помещения и огряна от слънцето градина в този на Парк визуално интерпретира разликата в социалното положение на двете семейства.

А техните светове са толкова различни. Parasite е социална критика. Съпоставят се отдалечените на светлинни години свят на богатите и този на бедните. Богатите тук са наивни, глупави, небрежни, на моменти дори отчайващо доверчиви и слепи за собствените си проблеми. Бедните са по-способни от тях – макар и да нямат документи и сертификати, всички те са изключително добри в областта си. „Уважавам хората, които имат дългогодишен опит в една сфера“ се казва на едно място във филма. Но Парк много държат тези под тях да не преминават границата и това никога няма да се промени. Бедните нямат място в света на богатите и колкото и да се сближават с тях, никога няма да са част от него.

Другото послание на филма е, че богатите живеят на гърба на труда и успехите на бедните. Г-жа Парк е неспособна да поддържа дома си и да готви, ако я няма прислужницата. Г-н Парк не може да се справи без своя личен шофьор, който играе ролята на негов асистент-секретарка. Семейството им се шири в огромните си стаи, които никога не могат да изпълнят с живот, понеже семейството им е разбито отвътре (да, родителите се обичат, но не могат да отгледат децата си и да ги превърнат в личности). От друга страна Ким изпълват всяко ъгълче на своя дом (в търсене на Wi-Fi), колкото и да е тясно в него.

Но дори и онеправданите и бедни Ким, на които съчувстваме в началото, не са невинни. Те наистина влизат добре в ролята си на паразити. Безмилостни са към предишните шофьор и икономка, подиграват се на наивността на г-жа Парк и си играят с децата им, без да имат дългосрочен план. Отначало всичко за тях е песен, сбъднати мечти – „река от пари започва да тече от дома на Парк в дома на Ким“. Но когато са на върха на щастието и на успеха, те се възгордяват.

Сцената с купона в дома на Парк е повратната точка във филма. Гледайки я, вече знаеш, че положението няма да се подобрява повече за Ким. И оттук следва втората част на филма, която нямаше нищо общо с първата.

Предстоят СПОЙЛЕРИ.

---

До края ставаме свидетели на черна комедия с толкова кръв и насилие, колкото не бих очаквал и от филм на Тарантино (добре де, преувеличих с цел драматичен ефект, него нищо не може да го надмине). Наяве изплуват мрачни тайни, които рязко поглъщат всички участници. И падението на три семейства започва.

Имах чувството, че гледам някоя от комедиите на Плавт. Хитрият роб се опитва да надхитри и излъже господаря, като прилага всякакви умения, увеличавайки по този начин комичността на ситуациите. Тази комична атмосфера присъстваше навсякъде, та чак до лудешкия болен смях тип Жокера. Но паралелно с нея се просмукват отчаяние и ужас.

Кървавата бъркотия, с която оставаме в края, е последствието от сблъсъка между двата несъвместими свята. Колкото и да се опитва всеки един Ким да се впише в дома на Парк, в начина им на живот, колкото и да се убеждават, че са родени да бъдат като тях, колкото и да казват, че са щели да бъдат мили и добри, ако са имали пари, тяхната същност е друга и те никога не биха могли да бъдат част от този свят. Символичното им падение стремглаво надолу по течението, завличани от поройния дъжд, предвещава това, което следва да се случи.

В последните минути на филма тяхната истинска същност ги застига. И двете семейства са разбити от мрачните тайни на душите им, които са натикали дълбоко в мазето и са оставили да гният там. Никой не се измъква от демоните си.

Г-н Ким остава затворен в капана на най-голямата си мечта. А младият му син превръща придобиването на богатство в своя основна цел.

Първоначално бях шокиран от убийството на г-н Парк. Изглеждаше толкова out-of-character. Но постепенно осъзнах, че през целия филм имаше заявки за това какво всъщност става в сърцето на г-н Ким. Той иска повече от всичко да има пари за семейството си; сближава се с г-н Парк; но не може да допусне към него да се отнасят като с нисше същество. Когато жена му се шегува с него и го сравнява с хлебарка, той на игра избухва в агресия, след което убеждава останалите, че никога не би сторил нещо подобно. Ето, че това е само foreshadowing на предстоящото зрелище. Думите на шефа му, който се оплаква от миризмата му и го кара да се прави на клоун като част от работата му, го пречупват. Тази привидно скрита агресия излиза на повърхността. Спусък за действията му се явява партито на сина на г-н Ким, на което последният го принуждава да се прави на клоун с обяснението, че това е част от работата му.

Краят е отворен за интерпретации, но за мен ясно показва едно – че в каквото и да се изразява борбата на ниските съсловия, каквото и да правят те, нещата винаги ще стоят така – ще има бедни, които са долу, и богати, които са горе. А възможност за изкачване в тази социална йерархия ще съществува за всеки, който има мечти. Но начинът за това изкачване изисква жертви и най-вероятно не си заслужава целта.

Колкото до заглавието, връзката с тематиката и посланието може да се разгледа по следния начин: паразитът е организъм, който е чужд на дадено тяло, а Ким са именно такива за света на Парк. Техният избор е не да живеят в симбиоза с тях, а да се превърнат в паразити. Вероятно са принудени от обстоятелствата, от обществото, социалното разделение и отношението на Парк към тях. Но, както един мой любим герой казва, „винаги имаме избор“.

Ако трябва да обобщя накратко какво е Parasite, ще го кажа така: филм за социалното разделение в Южна Корея, който започва като семейна драма, преминава през хорър и завършва в стил Тарантино.

Бих препоръчал Parasite на хора, които се интересуват от кино изкуство, но това определено не е филм за петък вечер след дълга работна седмица.