Патрик Ротфъс: Името на вятъра

Време за четене: 16 минути

Това без съмнение е една от най-особените книги, които съм чел. Колкото и ревюта да бях прочел, преди да я започна, нищо не можеше да ме подготви за необичайността ѝ. Не очаквайте поредния фентъзи роман с ясно изразена структура и определени случки, които да играят обичайната роля на завръзка, развръзка, кулминация и т.н. Не ме разбирайте погрешно, такива има, но идеята на автора, както той изрично заявява многократно, е да представи една истинска история, която не е като приказките и песните, в които всичко става по определени модели и клишетата помагат на героя, а която представя живота такъв, какъвто е – това означава много изпитания, трудности, неуспехи, грешки и глупави моменти. Патрик Ротфус е име, което всеки трябва да познава.

Блестящо написана и завладяваща по своя уникален начин, Името на вятъра е книга за ценителите на Low Fantasy жанра, но най-вече за всички, които обичат да четат, за да опознаят себе си.

Ревюто написах, след като прочетох ИнВ преди няколко години. Когато сега се връщам към него и си го препрочитам, осъзнавам колко много съм забравил от книгата и че от нея са останали само приятните спомени и усещания. Определено бих я прочел отново след някоя и друга година.

1.  Сюжет: 0.25/1.00

Структурата на книгата е следната – главното действие се развива в настоящето, когато главният герой се укрива и пази в тайна самоличността и историята си. Той обаче се съгласява да разкаже за себе си на Летописеца, който да запише „биографията“ му. В рамките на три дена Квоте трябва да представи всичко най-важно от своя житейски път, което го е довело до сегашното му положение (а сега той е на около 25, не си спомням точно число). Съответно основната част от книгата е заета от неговия разказ, прекъсван от време на време от разговори или събития в настоящето.

1. 1. Напрежение –

Поради споменатата причина ми е много трудно да кажа, че книгата ме държеше в напрежение. На нея определено ѝ липсват онзеи страх, притеснение и вълнение, които поражда един бестселър, например. С много редки изключения, нещата просто се случват толкова естествено и последователно, колкото би очаквал да се случат в истинския живот. Това прави историята красива и истинска и авторът може само да бъде похвален за добре свършената работа… но трябва да призная, че ако бях се захванал да прочета книгата за няколко дена, нямаше да успея, защото просто в нея не открих „куката“, която да ме държи здраво закрепен към страниците ѝ.

1. 2. Обрати –

Както вече казах, книгата цели да разкаже една истинска история. Замислете се колко пъти в живота си сте преживели нещо с голям и неочакван, шокиращ обрат, както става във всеки успешен роман? Ще отговоря вместо вас – нито веднъж. Затова можете спокойно да забравите за нещо истински спиращо дъха в тази насока.

В интерес на истината самият факт, че нещата никога не стават „както в приказките“ и на клишетата в тях главният герой поглежда с насмешка и съжаление, е обрат сам по себе си – защото никога не знаеш със сигурност какво ще се случи.

Все пак трябва да призная, че някои „обрати“ имаше, колкото и малки и незабележителни да бяха. В края на краищата за истинския ценител и за всеки със зорък поглед и набито око, те съществуват и могат да го накарат да се усмихне поне веднъж, ако не друго. Един от тях е свързан именно с името на вятъра, на което е кръстен романът и чието търсене въплъщава първичния глад за знания на главния герой.

1. 3. Кулминация –

Кулминацията е доста проблематично място, поне за мен. Трябва да си призная съвсем откровено, че не успях да я различа ясно. В последните 500 страници (на електронния формат, в който книгата е общо 1707 страници) се случват две-три неща, които могат да се определят като кулминация, има една битка (много силно казано битка)… след това, когато всичко утихва, започват да се случват изведнъж няколко неща и всичко това в последните 100 страници, когато вече бях решил, че книгата свършва така, както беше започнала – бавно и спокойно. Така че мога да предположа, че кулминация в настроенията има, макар и тя да не може да се помести в една конкретна случка.

И въпреки че започнах да чета с ясното съзнание, че няма да намеря големи и епични битки със зашеметяваща магия и армии от всякакви създания, не мога да отрека, че останах леко разочарован. Имайки предвид успеха на автора да поддържа интереса ми през голяма част от времето, заключителната част от книгата не донесе очакваното.

1. 4. Оригиналност +0.25

Разбира се, по този критерий може да се каже много. Преди да започнете да четете книгата обаче, ви обещавам едно – не сте чели друга като нея. Тя е уникална в много отношения, но може би най-важното е именно онова, което ѝ донесе минусите досега (колкото и парадоксално да звучи). Стремежът да напишеш история, която не претендира да изпълни горните три критерия, е достоен за уважение. Наистина е впечатляващо, когато авторът успее да се справи с нелеката задача да сътвори успешна книга от нещо толкова на пръв поглед отблъскващо читателя.

2. Герои: 1.00/1.00

Въпреки че историята се върти около главния герой Квоте (или Коте), останалите герои също заслужават внимание. Колкото и малко да се запознаваме с повечето от тях, всеки един е наистина добре изграден и интересен.

2. 1. Развитие на героите +0.25

По този критерий мога да говоря само за Квоте и за Дена. При останалите герои развитието, ако го има, е трудно проследимо и то не заслужава нашето внимание тук.

Историята проследява живота на Квоте от ранните детски години до около 16-тата му година. През този период той преминава през много – *SPOILER* загубата на родителите му и всичко ценно за него, дълъг и тежък период, който прекарва на улицата като се научава да оцелява сам (винаги по трудния начин), и най-вече престоят му в Университета. *END SPOILER* В края на книгата той вече не е малкото наивно дете от началните страници, но също така ясно си проличава, че това далеч не е всичко, което има да ни разкаже, и той е изминал още дълъг път, за да се превърне в мъжа, който е днес. Все пак най-истинските неща в него си остават непокътнати – любовта му към музиката, жените и знанието (в горе-долу този ред).

Най-важното е, че всичките неприятности, които си навлича, все пак го научават на нещо. И постепенно той става по-предвидлив и не толкова наивен, макар и все така горделив.

Дена е особен герой. Толкова красива, че да затрудни Квоте по всевъзможни начини (като например да я опише на Летописеца, да спре да мисли за нея, да прозре истината и т.н.), тя е трудна за разбиране. Преживяла е много и се е научила да се справя с живота по своя начин. Според много читатели тя е анти-герой и аз трябва да се съглася с тях, макар и не изцяло. Все пак недвусмислено е показано, че Дена не просто харесва Квоте, тя го обича. За съжаление, нейната природа, заедно с неговите характер и неопитност, създават среда, в която двамата просто не могат да бъдат заедно и да разкрият истинските си чувства.

Няма съмнение, че Дена не е добро момиче. Тя си играе с мъжете и не се интересува ни най-малко от тях. Мога да разбера защо е такава, но не мога да кажа, че приемам избора ѝ. Както самият Квоте казва за нея, тя не е лоша, злонамерена или злобна, тя просто е жестока. Така, както бурята разрушава къщата ти, защото това е в природата ѝ, така и тя те оставя в окаяното състояние на износен чифт обувки. Нейният труден характер обаче е само външната обвивка. Защото макар и да си намира извинения да бъде такава и да води този живот, душата ѝ копнее за нещо повече; тя усеща, че има нещо красиво и възвишено, което не би постигнала ако продължи по познатия път. Нещо, което може да ѝ предложи само рицарят в блестящи доспехи.

Развитието на Дена тепърва предстои, в това съм убеден. Но дори и малкото, което видяхме от нея в ИнВ, беше достатъчно, за да ме развълнува.

2. 2. Достоверни (живи) герои? +0.25

Убеден съм, че всеки, който обича музиката, ще обикне и Квоте. Аз не съм толкова близък с нея, но успях да разбера поне малко любовта на музиканта към своя инструмент и към вечното изкуство. „Желязото ръждясва, но музиката е вечна“.

Във всички останали отношения, Квоте е дете, което е по своему глупаво и наивно, горделиво и наперено, но и остроумно и хитро. Точно в това се състои чарът му.

Дена също оживява в съзнанието. Квоте отделя специално внимание на описанието и представянето ѝ и се старае да я покаже в пълния ѝ блясък. И макар да не мога да си представя външния ѝ вид, имам усещането, че ако съм в една стая с нея, ще я забележа и позная на мига.

2. 3. Преодоляване на изпитания +0.25

Квоте преживява много. Истината е, че повечето пъти той научава важни уроци по трудния начин, което означава, че има много неуспехи и проблеми, но в крайна сметка оцелява и преминава през тях с тежки рани и гордо вдигната глава. И в любовта, и в учението, и в живота той израства и помъдрява. Виждайки крайния резултат (Коте какъвто е в настоящето), мога да кажа със сигурност, че той върви в правилната посока.

2. 4. Романтика +0.25

Преди да се обърна към истинския романс, трябва да отбележа, че Квоте е голям женкар. Неговото внимание лесно се привлича от красиви момичета, а когато му обръщат внимание (което е твърде често), той има голям успех. Все пак, въпреки някои съвсем открити „предложения“ и връзки (не в смисъла на романтична връзка) на Квоте с други момичета, сърцето му изглежда запазено за Дена.

Квоте и Дена без съмнение са създадени един за друг. Те се допълват като гласовете в дълга и сложна песен. Всеки вижда в другия най-съкровеното и истинското от същността му и макар никой от тях да не намира смелостта да го изяви, те се наслаждават на компанията си дори и в мълчание.

*SPOILER* Но, както казахме, Дена е труден характер. Тя рядко остава сама и почти винаги, когато среща Квоте, е с някой друг – всеки път различен. След себе си оставя дълбока непреодолима бездна у всички мъже, която Квоте упорито отказва да забележи в себе си и да признае, че съществува. И сякаш точно това му помага и го доближава до Дена. *END SPOILER*

Най-важното е, че въпреки предупрежденията на всички, Квоте вижда в Дена онова, което е истинско, което не е засегнато и опорочено от развратността, която малко по малко я отравя. Само той може да ѝ помогне, да ѝ даде да изяде въглени, за да се прочисти естеството ѝ и тя да оживее. Този евентуален процес би траел много дълго и би бил изключително тежък, но в края на краищата романсът между двамата има потенциала да се превърне в една истински красива и благополучна любовна история.

3. Стил на писане: 1.00/1.00

3. 1. Език и стил на автора +0.25

Със сигурност това, което прави впечатление и привлича още от първия ред, е стилът на автора. Гласът му е уникален. Кой пише така? Толкова поезия в проза не бях виждал. Не мога да си представя как е възможно да описваш толкова изящно. Ротфъс вижда света по различен начин и го рисува толкова живо и красиво, че можеш да видиш през неговите очи.

Направи ми приятно впечатление, че първата и последната глава (които бяха идентични) представят автора в пълния му блясък в това отношение. Той обаче не продължава да се изразява по този сложен и усукан начин, а постепенно притихва и започва да говори съвсем леко и приятно, плавно, разбираемо, но толкова изразително и описателно, че да можеш да видиш всяка една картина и да преживееш всяка една сцена с всичките си сетива.

Блестящо написан роман с видимо вложен умисъл във всяка една дума.

3. 2. Структура на романа +0.25

Както вече стана ясно, романът разказва за Коте, който крие самоличността си и пази в тайна своята история. Неговият разказ за живота му се прекъсва от антракти, които показват някой кратък разговор между героите от настоящето или представят някоя случка, като по този начин ги развиват като герои и придвижват историята едновременно в миналото и в настоящето.

Това прави нещата интересни и за мен тази особеност беше приятна добавка към иначе вълнуващия роман.

От друга страна липсата на ясно изразени среда и край беше по-скоро объркваща и разочароваща. *SPOILER* Естествено, за начало трябва да приемем живота на Квоте с родителите му. Средата може би трябва да се потърси в живота му на улицата и постъпването му в Университета. Но определянето на края представлява истинска трудност за мен. *END SPOILER* Мисля, че най-лесно би било, ако определим книгата като сбор от много свързани една с друга истории за един и същ герой. Това ще ни спести малко главоболия, макар и далеч да не е най-точното определение.

3. 3. Хумор +0.25

Като човек, който цени хумора и държи много на него във всяка книга или филм, имам високи изисквания. А те, с удоволствие мога да заявя, бяха изпълнени. С някои единични изключения, ИнВ няма големи и незабравими моменти на смях, но тази липса е отлично запълнена с постоянното присъствие на лек хумор. Докато четях, се усмихвах многократно. Самият факт, че една книга ме кара да се усмихвам, говори много.

3. 4. Диалог +0.25

Няма какво да кажа тук. Диалогът е на много високо ниво. Останах доволен от умението на автора и в това отношение.

4. Светостроене: 0.75/1.00

4. 1. Магическа система +0.25

Симпатията има потенциала да се превърне в една от най-интересните магически системи, за които съм чел. В света на ИнВ това не е магия, а наука. Тя взема основната идея от книгите на Урсула ле Гуин, а именно концепцията за имената на нещата и контрола над тях, и добавя малко научни идеи, за да създаде нещо толкова логично и естествено, че е направо гениално. Трябва да си призная, че много пъти не можех да проследя мисълта на автора и да разбера обясненията на обвързванията и начините им на действие, но се доверявах на увереността му и това беше достатъчно.

Симпатията почива на концепцията, че всички неща в света са свързани помежду си. Някои материали и предмети имат повече общо и това ги прави по-податливи на „обвързване“. Обвързването е2 свързването на два предмета с магическа връзка. Например, ако обвържеш две монети, които са направени от един и същ материал и са с еднакъв размер, можеш да вдигнеш едната с ръка и другата, която е стояла на масата, ще се вдигне във въздуха. Можеш да обвържеш дори и кръвта си, което ще извлече топлината от тялото ти, за да загрее или дори запали нещо или някого (сами можете да предположите обаче какви ще са последствията).

Това е Симпатията, представена по възможно най-елементарен и лесноразбираем начин. Не се съмнявайте, че Ротфъс се е погрижил да ѝ намери безброй приложения и усложнения.

Макар да не заема почти никакво място в света на книгата, Симпатията е част от живота на следващите в Университета до такава степен, че неща, които обикновените хора намират за магически и наричат играене с тъмни сили, студентите дори не забелязват и не им обръщат никакво внимание. Това я прави мистериозна, но и истинска и логична.

4. 2. Места +0.25

Мога да откроя три места, които са запомнящи се. Това е на първо място страноприемницата на Коте от настоящето. Тя е прекрасен образ на вътрешния свят на героя – привидно подреден, прилежно обгрижван, красив, изряден и пределно ясен. Но в действителност той е самотен, болезнено тих и унесен в мъртвешка дрямка. Определено важен момент от историята.

*SPOILER* На второ място е Тарбеан – градът, където Квоте прекарва 3 години на улицата в гладуване и джебчийство. Мястото е представено реалистично и показва тежките условия, в които героят израства. Също важен момент от развитието му. *END SPOILER*

И накрая, може би най-важното от всички, е Университетът. Като Хогуортс в по-напреднал вариант, това е мястото, което ще обикне всеки любител на знанието. Изпълнен с множество стаи и тайни за изследване, той е малко градче, в което можеш да прекараш живота си и пак да не си го опознал напълно.

А онова, което е вътре в Университета и е дори още по-важно от него, е Архивът. Побиращ стотици хиляди книги, той е място, в което да се изгубиш. Самата мисъл за него е приятна и романтична. Всеки приятел на книгите би дал всичко, за да прекара живота си там. Но, разбира се, всяко нещо си има цена и за да се ползваш от огромното познание на Архива, трябва да се докажеш достоен. *SPOILER* А Квоте, за съжаление, пренебрегва този дребен детайл. Искаше ми се да бях видял повече от Архива. *END SPOILER*

4. 3. Митология –

Това е частта, която ме разочарова. Разбирам атеистичните възгледи на автора, но представянето на религията на техлините по толкова циничен и подигравателно анти-християнски начин ме раздразни повече, отколкото бих очаквал. Явната пародия на Човешкия син и богословието на християнството би зарадвала всеки атеист и върл противник на религията, но аз смятам, че авторовата идея можеше да бъде представена по много по-добър и по-малкоагресивен начин. Изглежда сякаш единствената му цел е била да покаже колко лоша религия е християнството. Доста мързеливо при това.

От друга страна, цялата история на света, която е представена като легенди и детски приказки и заема не малка част от книгата, е твърде сложна и изисква много внимание и помнене на имена, без в действителност да е важна за сюжета. Това е едно излишно усложнение при първия прочит и макар за почитателите на поредицата да е цяло съкровище, за мен беше утежняване.

4. 4. Детайли +0.25

Преди да кажа каквото и да е по този въпрос, трябва да поясня, че под детайли не разбирам незначителните и маловажни подробности за всеки предмет и всеки герой, а всички онези малки неща, които правят света на книгата по-истински, по-пълен и по-жив. Мога да ви уверя, за мен това е едно от най-красивите неща в една книга и когато го открия някъде, ме радва истински. Накратко, наличието на качествени детайли е приятна изненада.

ИнВ ме изненада приятно. Макар и детайлите тук да не са такива, каквито очаквах, те все пак са налице и наистина допълват героите и въображаемия свят на автора. От дребните жестове на доброта, проява на човешкото у най-неподозирани личности, до подробните описания на механизмите на магическите обвързвания и последователността на последствията от тях, тук на всеки детайл е отделено специално внимание. А наличието на толкова много добре обмислени „подробности“ успокоява и позволява да се оставиш на течението на книгата и да се потопиш в историята.

Така че майсторството на автора се е проявило и тук – защото детайлите са в подходящото количество и качество.

5. Книгата и читателят: 0.50/1.00

5. 1. Краят (и какво остава след това) +0.25

Самият край на книгата донесе изненадващо повишаване на интереса и напрежението. Една на пръв поглед кратка и невинна случка, един намек за това, което предстои, и тихият финал, загатващ за големите тайни на героите от настоящето – всичко това в рамките на около 50 страници (електронен формат). Донякъде компенсира разочарованието от липсата на качествена кулминация и каквато и да е истинска развръзка.

След края на книгата останах с горчиво-сладък привкус на незавършеност и разочарование, примесени с известна доза удовлетворение от дългоочакваното завършване на отдавна започнатото четене. Това, което остава след края, е размишление за живота, за любовта, за приятелите, за съкровените ни мечти и желания, за душевните терзания… и за бъдещето, за неизвестното и необятно бъдеще.

5. 2. Послания / внушения –

Както вече изразих своето възмущение от изразяването на отношението на автора към религията, така трябва да поясня, че останах дълбоко разочарован и от елементарното представяне на всеки свещеник като перверзен сребролюбив пияница и на всички обикновени и прости (необразовани) хора като глупаво-набожни слепи фанатици, които не могат да проумеят света, ако не наричат нещата демони или Бог… въпреки опитът на автора да критикува средновековното общество и да представи религията като виновна за Тъмните векове и липсата на знание, той принизява наред с това и всичко останало до най-ниското и елементарно ниво, подминавайки и нещата, с които тези векове са допринесли за човешката история и европейската култура. Просто подходът на автора е много едностранен.

Основните послания на книгата са, че науката е знание, а религията – слепота; че любовта е нещо емоционално и първично, но в никакъв случай свещено (липсата на обвързване в брак на родителите на Квоте е представено като нещо напълно естествено и разбираемо, защото любовта няма нужда от външни печати). Това кара героя да се чувства еднакво привлечен и към момичето, което обича, и към всяко друго красиво момиче. Без да го осъзнава, самият той рискува да поеме по развратния път, по който върви Дена. А дали именно поради това той не попада точно на нея, за да види докъде ще го доведе подобно развитие?

5. 3. Емоционална обвързаност и емоционално въздействие +0.25

Това е книга, чиято най-голяма сила е да въздейства емоционално. Ако не успее, тогава ви е изгубила времето. Но в противен случай, ИнВ ще ви представи много случки, които ще ви трогнат. Дребните актове на доброта, проявите на разбиране и съпричастност, истинското приятелство, жертвоготовността, оглупяването от любов… това и още много. Авторът познава добре човешката емоционалност и психика и знае как да докосне и да въздейства.

5. 4. Желание за препрочитане и продължаване на поредицата / заслужава ли си отделеното време? –

Въпреки многото качества на книгата, не мисля, че някога бих я прочел отново. Тя е задължително четиво, но поне за мен е еднократно такова. Твърде дълга, описателна и подробна е, за да мога да отделя отново цялото това време. А в нея няма толкова много, че да заслужава вниманието ми за втори път. Историята е такава, че да можеш да се потопиш в нея, но веднъж излезеш ли, връщането в тези дълбини изглежда като загуба на време и енергия. С две думи, ИнВ беше емоционално и понякога дори завладяващо пътешествие, но е еднократно преживяване, което едва ли бих могъл да повторя дори след години.

(Edit от две години по-късно: промених си мнението)

Колкото до останалата част от трилогията – все още обмислям идеята да я продължа. Със сигурност бих искал да разбера как завършва тази история, но това, което най-вероятно ще ме откаже от подобно начинание, е отблъскващият ефект на нарастващите по обем книги.

А дали си заслужаваше отделеното време? В моя случай то беше извънредно дълго и трудно може да бъде оползотворено от една-единствена книга. Но в крайна сметка получих много от Името на вятъра и това ми стига.

3.5/5