The Last Unicorn

Време за четене: 5 минути

The Last Unicorn е красива и вълнуваща приказка за мечтите на хората и нуждата им от щастие, както и за това кое е истинското щастие. Филмът е създаден през далечната 1982 г. от студио Topcraft, което две години по-късно ще направи Nausicaä of the Valley of the Wind, а през 1985 г. ще се превърне в легендарното студио Гибли. Гласовете на героите в The Last Unicorn включват известни имена като Кристофър Лий, Джеф Бриджис, Миа Фароу и др.

Историята се развива в приказен свят, където всичко може да те изненада. Живеещият в омагьосана гора еднорог научава, че е последният от своя вид. Това я ужасява и тя се чувства длъжна да открие истината. Когато научава, че всички еднорози са били изтласкани от края на света от мистериозния Червен Бик, тя поема на пътешествие, за да ги спаси. По пътя се запознава с непохватния магьосник Шмендрик и със старата мома Моли Грю, които ѝ помагат да се изправи срещу врага си и да го победи. Пътешествието на еднорога я прекарва през изпитания, победи и загуби, придобиване на опит и знания и най-накрая пречистване. Това е Пътуването на героя, известно още като мономит[1], но представено по интересен нов начин. Дори имаме смърт и прераждане на героя в (почти) буквален смисъл.

В основата на историята лежи идеята, че след като научава, че другите еднорози са в опасност, еднорогът не може да живее както досега. В нейната вълшебна гора не може да има щастие и живот, докато някъде еднорозите са в плен. Защото ако единият страда, другият не може да преуспява. Актуално послание в сегашното състояние на пандемия, когато осъзнаваме колко свързани помежду си сме всички.

Интересна е и нуждата от трансформация на еднорога. За да се спаси от Червения Бик, тя трябва да бъде превърната в човек. За да се справим с изпитанията и да излезем победители, трябва да преминем през промяна, която да ни трансформира. Малко интерпретации на мономита имат именно такъв поглед върху Пътуването на героя. Породеното от тази промяна изпитание също е интересно – защото героинята трябва да не забрави коя е и да си спомни битката, която ѝ предстои да спечели, след което да се върне в стария си облик, но вече придобила ново познание.

По пътя си еднорогът е заловена от вещицата Мама Фортуна и е вкарана в пътуващия ѝ цирк. Образът на вещицата представлява критика на съвременния шоубизнес. Героинята има едно-единствено желание – да бъде най-великият шоумен и чрез атракциите си, пренебрегвайки всеки морал, истината и дори живота си, да постигне безсмъртие. Тя е уловила една стара харпия, която всеки момент ще се освободи от затвора си и ще я разкъса. Но вещицата е щастлива, понеже безсмъртното създание завинаги ще запомни, че е било заловено от нея и че не е могло да се освободи само. Фактът, че Мама Фортуна посреща разкъсващите нокти и зъби на харпията с радост от сбъдната мечта, я прави зловеща и дори ужасяваща[2].

Капитан Къли е другият второстепенен антагонист. Той е главатар на банда разбойници, които залавят Шмендрик и го карат да ги забавлява; не мога да не отбележа, че поканата на Къли се състои от най-нелепата реплика в целия филм[3]. Разбойниците обичат песните за Робин Худ, който олицетворява мечтите им. Трудният им живот, крайната беднотия, гладът и липсата на радост в тяхната обител ги кара да мечтаят за приказния свят на легендарния разбойник. Уви, те никога няма да постигнат тези идеали, понеже техният манталитет е на разбойници, а не на герои.

В The Last Unicorn има още един елемент, който заслужава внимание. Много интересен е начинът, по който филмът интерпретира магията. Непохватният Шмендрик няма никакви умения, докато не осъзнава, че той не може да контролира магията и това не е негов проблем, а напротив – силата на истинския магьосник е да е само проводник на волята на Магията. Само когато Шмендрик казва „Магия, прави каквото желаеш“ нещата се случват. Той осъзнава, че е средството Магията да изпълни това, което трябва да стане.

Като говорим за магията, трябва да споменем и още една сцена – тази с оживялото дърво. В нея виждаме изобразяване на поговорката внимавай какво си пожелаваш. Когато магьосникът се опитва да си пожелае нещо напук, това му изиграва лоша шега и то едва не го удушава в прегръдките си. Впрочем именно тази сцена е без съмнение най-странната и неподходяща за такъв филм. Но, както е в добрите анимации, и тук има моменти, чието по-дълбоко значение е достъпно най-вече за възрастните.

Основният антагонист във филма, Крал Хагард, е въплъщение на нуждата на човек от щастие. Той е отегчен, самотен, лишен от радост. Най-големият му стремеж е красивото, чистото, което трябва да му достави удоволствие. Но той го покварява с порочните си мисли и желания. Негов антипод е еднорогът, чието щастие е любовта и свободата. В мига, в който научава, че другите еднорози са в опасност, тя вече не може да живее спокойния си и щастлив живот, който е водила преди. Нейната радост е тясно свързана с радостта на събратята ѝ. Еднорогът се стреми да създаде щастие за другите, а крал Хагард – да отнеме чуждото щастие и да го запази само за себе си.

Хагард е един от най-страшните и зловещи злодеи в анимационните филми не поради външния си вид или поради злата си същност, а поради това, че начинът му на мислене е необясним за децата, от една страна, и плашещ възрастните, от друга. Депресията му е твърде истинска, защото всеки един от нас е изпадал в състояния, поне до известна степен близки до нея. Желанието на крал Хагард да възвърне щастието в живота си го подтиква към това да си осинови дете. Но синът му Лир не му носи удовлетворение и той бързо отправя поглед към безсмъртната красота на еднорозите.

Образът на краля е сходен с този на Мама Фортуна. И двамата искат да задържат под властта си нещо безсмъртно, за да постигнат безсмъртие за себе си. И двамата си мислят, че това ще ги направи щастливи. И двамата вярват, че могат да бъдат велики чрез нещастието на другите. И в крайна сметка и двамата биват погубени от онова, което не могат да притежават.

The Last Unicorn е една незабравима анимация, в която ще се влюбят малки и големи. Анимацията е неповторимо красива, музиката е емоционална и въздействаща, а историята е оригинална и модерна, тъй като посланията ѝ са вечни. Отделните моменти от приключението създават един уникален магически свят, който е колкото интересен и красив, толкова и странен и зловещ. Диалогът е една от най-силните страни, а гласовете на актьорите вдъхват живот на и без това прекрасните рисунки.

Виж още: Princess Mononoke

---

[1] Версията е популяризирана от Джоузеф Камбъл и представлява опростен вариант на почти всички истории, разказвани още от зората на човечеството. За повече информация вж. тук.

[2] Питър Бийгъл, авторът на едноименната книга и сценаристът на филма, казва за Мама Фортуна следното: „She wants to be famous and knows why she isn’t… everyone has dreams, even sloppy old witches“.

[3] В една средновековна обстановка той казва на младия магьосник „Вземи си тако“.