Ip Man

Време за четене: 3 минути

Ip Man преобръща представите ни за „кунг фу филми“, като комбинира драма, естетика, силни послания и епични бойни сцени, и се превръща в незабравимо кино преживяване. Филмът разказва за един от майсторите на Винг Чун и успява умело да съчетае истина и измислица, за да създаде красива и завършена история, която всеки може да съпреживее.

Главният герой във филма е едно от най-известните имена, свързани с бойните изкуства. Роденият през 1893 г. във Фошан Ип Ман от ранна детска възраст се посвещава на изучаването на стила Винг Чун. Още на 9 години дава всичките си спестявания, за да започне обучение. През годините е ученик на няколко майстора, докато накрая самият той се превръща в един от най-добрите, практикуващи въпросния стил. Ип Ман има няколко ученици, най-известният от които е Брус Ли.

Едва ли има две мнения по въпроса, Ip Man e един от най-добрите филми в жанра. Няма нито един излишен момент, всичко е с мяра, бойните сцени са истинско удоволствие за зрителя и не са нито твърде дълги и пресилени, нито твърде кратки и незначителни. Главният герой е изправен пред трудни изпитания и извоюваната победа носи щастие и удовлетворение и на нас. А малките интимни моменти със семейството му изграждат и допълват образа му и добавят на историята необходимите почивки между битките.

Още с първата сцена става ясно, че това не е поредният филм с бойни изкуства. Той няма нищо общо с екшъните на Жан Клод или с комедиите на Джеки Чан. Ip Man е една човешка драма, която разглежда въпроса за смисъла и цената на човешкия живот. Показва ни бойното изкуство, което не е нито театър, нито старинен ритуал, а начин на живот, отговор на житейските изпитания, на екзистенциалните въпроси; парадоксално, то е също и средство на любовта към семейството и близките, но и към самия себе си. Имплицитното послание е, че най-големият враг, който човек трябва да победи, е той самият.

Силната страна на филма е, че той едновременно предоставя на зрителя естетическо удоволствие и вдига адреналина в умерени количества. Оставя ни с чувството за завършеност. Честата смяна на цветовите гами във втората част на филма допринася за създаването на съответното усещане и изгражда атмосферата, в която вътрешните битки на героите се случват. Освен това всяка битка има определена цел, никой удар не е напразен. Стилът Винг Чун изпълва целия филм и осмисля героите и техните действия. Всяка сцена има своя по-дълбок смисъл, когато я погледнеш пречупена през идеологията на главния герой и философията на стила му.

Началото на филма разказва за едни по-светли времена, когато честта и достойнството са на почит. Хората са свободни и водят своите ежедневни битки, които са на пръв поглед малки и незначителни, дори смешни и наивни, но щом се натрупат, създават една солидна основа и превръщат човека в личност. Това е силата на Винг Чун – многобройни бързи удари, вместо един голям и тежък.

Втората част на филма ни показва различен свят. Героите, с които сме се запознали, преживяват японската окупация в Китай. Без храна и пред лицето на смъртта, някогашните идеали изчезват и всеки се оправя както си знае. Военното положение изкарва истинската същност на хората наяве. Разбираме що за човек е всеки един от тях.

Вътрешната борба на героя и противоречията му са свързани със силното му желание да помогне на хората. Той е готов на най-голяма саможертва, за да предпази семейството си, всеотдаден е и когато става въпрос за другите. Не се поколебава да опази честта на друг майстор, дори това да означава да остане недооценен. Защото най-важното за него е именно честта, но не онази чест, която е мнението на другите, а самомнението, собственият поглед върху това кой е той и какъв е смисълът на живота му.

В заключение мога да определя Ip Man като един от онези представители на жанра, които надграждат над предшествениците си и съчетават елементи на няколко жанра. Филмът ще допадне на зрителите от всички възрасти и ще вдъхнови размишленията им по някои важни въпроси.