V for Vendetta

Време за четене: 8 минути
Спойлери: много

Remember, remember the fifth of November, the Gunpowder Treason and plot,
I know of no reason why the Gunpowder Treason should ever be forgot.

Барутният заговор, целящ взривяването на британския Парламент през 1605 г, с който е известен Гай Фокс, е вдъхновението на братята Уашовски за написването на V for Vendeta. Подвигът на Фокс се явява вдъхновение и за главния герой, който е приел за свое призвание да довърши делото му. Известната рима, свързана с датата на заговора, е мотото на Ви (Хюго Уийвинг)[1], който крие лицето си зад маска с лика на усмихващия се Фокс. В началото на филма той спасява Ийви (Натали Портман) от полицаи, които искат да я изнасилят, понеже е навън след вечерния час. След това я кани на специален концерт, който изнася – симфония от класическа музика, експлозии, парчета разбит камък и важно послание – че хората ще се събудят от съня си и тиранията ще падне след точно една година – на 5 ноември.

За разлика от The Matrix, тиранията във фиктивната Британия от филма не е метафорична, оковите не са на ума (макар че своеобразна „полиция на мисълта“ има и тук) – потисничеството е съвсем буквално. След нова Гражданска война в Америка и епидемия в Европа, светът е в хаос. В Обединеното кралство политическата власт е в ръцете на един човек – канцлерът Сатлър (Джон Хърт). Той превръща страната в неофашистка полицейска държава, отстранявайки от обществото имигранти, хомосексуалисти, евреи, мюсюлмани, атеисти, политически опоненти и всички, които по някакъв начин могат да застрашат властта му.

Обществото изглежда се е примирило със статуквото и се е отказало да се бори. Точно както в 1984 на Оруел, хората нямат никаква свобода, дори не могат да си помислят какво би било в един свят, в който всеки човек има място. Изглежда на такова общество са необходими радикалисти, които да рестартират държавата. Ви се вижда като точно такъв човек – необходимото малко зло, което да премахне върховното зло.

People should not be afraid of their government, government should be afraid of their people

Ви постепенно се сближава с Ийви и открива в нея всичко, което му е липсвало – човечност, надежда, жажда за живот, състрадание, любов. Тя става олицетворение на онова, за което се бори. И се превръща в противоречието, което за малко да го отклони от съдбата му. В края Ийви се оказва негов единствен приятел, съмишленик, нещо повече – наследник и продължител на идеите му.

Като говорим за V for Vendetta, невъзможно е да не правим паралели с The Matrix. Този път Уашовски се опитват да бъдат по-буквални в посланията си, но продължават да защитават „различните“, към които се причисляват и самите те, както ще видим малко по-късно, когато Братята Уашовски стават Сестрите Уашовски. Разбира се, те не забравят какво е довело до главоломния им успех 7 години по-рано. Специалните ефекти тук са по-малко, но в достатъчно количество. Бойните сцени са полуфантастични, все така нереалистични, но и вълнуващи. Атмосферата, музиката, елементите на естетизъм, които едва не минават границата, цветовата гама, дъждът – всичко това сме го виждали и оставаме с мисълта, че може би тази Англия е част от вселената на Матрицата, или поне от някое нейно паралелно измерение.

Докато The Matrix постигна успеха си, благодарение на иновативността си и оригиналността на идеите си, V for Vendetta страда от недостиг на феноменалност. Кръстоската между 1984 и The Matrix може и да звучи като добра идея и тя наистина има някои много силни моменти, но явно детето на два гиганта не е нищо повече от среден на ръст тийнейджър.

We are told to remember the idea, not the man, because a man can fail. He can be caught, he can be killed and forgotten, but 400 years later, an idea can still change the world.

Недостатъците на филма са много, но най-големият несъмнено е маската на главния герой, която покрива лицето му през цялото време. Този факт, разбира се, е оправдан на сюжетно ниво, а ухиленото изражение на Фокс, което тя изобразява, се превръща в култов образ и си спечелва място в поп културата. Но въпреки това, странно и дори неподходящо е толкова важен герой да е лишен от лицето си. Връзката на зрителя с Ви е много по-слаба, отколкото с Нео. Ви има едно-единствено изражение, устните му не се движат, очите му са слепи (впрочем как работи периферното му зрение зад тази маска?). Гласът на Хюго Уийвинг, който на всичкото отгоре е записан в студио и насложен върху сцените (което допълнително засилва неестествеността му и ни отчуждава от героя), е сякаш безплътен глас, едва ли не разказвач от трето лице, който се носи във въздуха над действащите лица. Добре, може би това твърдение е леко преувеличено, но на отделни моменти усещането е именно такова. Все пак, актьорът дава всичко от себе си и не можем да не отдадем заслуженото внимание на движенията на тялото и позата му, все пак само и единствено чрез тях той създава образа на Ви[2].

Едноизмерните антагонисти, присъстващи само за да може героят да излее гнева си върху тях и да изпълни вендетата си, както и големият лош злодей, безскрупулeн и безмилостен диктатор, който е олицетворение на чистото зло, също не допринасят с добро за цялостната картина. От второстепенните герои има само двама, които са удостоени с честта да притежават някакви характеристики и да бъдат интересни – от една страна, това е инспектор Финч (Стивън Рий), полицаят, който разкрива мръсните тайни на правителството, а от друга, Гордън Дайтрих (Стивън Фрай) – популярният гей-комик, който си позволява да осмива управляващите. Но дори и те имат твърде малка роля в целия филм, за да компенсират липсата на качествени и многоизмерни герои.

В крайна сметка се оказва, че V for Vendetta е филмът на Натали Портмън. Ийви е най-важният елемент, който държи цялото да не се разпадне. Портмън дава всичко от себе си, защото трябва да играе за двама. И ѝ се получава, макар на моменти да не е много убедителна. Някои сцени между нея и Ви са неловки и се усеща, че нещо липсва. Ясно е какво – лицето на втория персонаж.

Beneath this mask there is more than flesh, Mr. Creedy. Beneath this mask there is an idea. And ideas are bulletproof.

Братята Уашовски се борят със системата още от края на миналия век, но този път борбата е малко по-близка до реалността, а потисничеството е много по-буквално. Тиранията вече не е само в ума на човека, но и в живота му, защото в тази Англия, изобразена във филма, има истински вечерен час, има истинска заплаха за всеки, който говори и мисли против властта. В този смисъл V for Vendetta е повече 1984, отколкото The Matrix. Не можем да не споменем и Големият Брат, чиято роля тук играе Сатлър, а лицето му на екрана, яростно пръскащо слюнки, е пресъздаване на Двеминутката на омразата.

Проблемът с V for Vendetta е именно в борбата на човека със системата и с потисничеството. Докато в Матрицата нещата не са реални и човечеството воюва с машини, което оправдава всичките им действия, понеже светът е само илюзия, компютърна програма, тук става въпрос за истинския живот, за истински хора, сгради, институции, държави. Залозите са също толкова високи, но средствата, с които главният антигерой си служи, са спорни и непрепоръчителни.

Защото Ви е луд, откъдето и да го погледнем. И то не просто луд, ами терорист. Той е враг на обществения ред, на политическия ред, изобщо на всеки установен ред. Готов е да предаде човешкото в себе си, за да завърши своята вендета, да загърби любовта си, живота си. Саможертва, която някак не е така героична, както тази на един Ботев, например.

Разбира се, в държава, контролирана изключително от един човек, където законите не просто не се спазват, а направо не съществуват, са необходими крайни мерки. Но дали действията на героя са оправдани? В един момент дори Ийви започва да се съмнява в здравия разум на Ви. Той започва да пролива кръв и използва народа като своето оръжие срещу властта. Негова косвена жертва става малко момиче, чиято смърт запалва искрата на революцията. Но това не е всичко.

Филмът има две кулминации. Първата е клането в метрото, когато двете основни политически фигури, държащи страната в своите ръце, биват екзекутирани. В краткото сражение, при което ножовете на Ви са естетизирани като куршумите в The Matrix, героят е смъртоносно ранен и малко след това издъхва, оставяйки решението за взривяването на парламента в ръцете на Ийви. Влакът, пълен с експлозиви, пътуващ през тунелите към своята последна спирка, се явява заветът на Ви, неговото последно представление. Експлозията, превръщаща парламента в купчина камъни, е грандиозен спектакъл, втората и най-голяма кулминация, слагаща окончателен край на потисничеството.

Но зрителят остава объркан, задаващ си важен въпрос. Защо беше необходимо това? Парламентът е сграда, символизираща демокрацията, имаща вековна история. Фокс се проваля 4 века по-рано, защо сега Ви трябва да успее? Сградата е само символ, а разрушението му, след като истинските потисници и тирани най-накрая са унищожени, е ненужно. Може би народът има нужда от един такъв категоричен образ, гледката на тоталното разрушение, за да помни как е извоювал свободата си?

Посланието, което последните сцени отправят, е обезпокоително, съмнително и дори опасно. За времето, когато е написан комиксът, дори и за времето, когато е направен филмът, то може би все още е било приемливо и безобидно, подтикващо хората към размисъл и идейна революция. Но в смутни времена като нашите, когато светът гори и всяка искра може да се окаже разрушителна, едно такова послание несъмнено ще подтикне хората към физическата революция и тероризма, които филмът пропагандира. А необходимостта от просвещение на разума ще бъде пренебрегната. Изкуството е едно от най-силните средства за въздействие и трябва да бъде използвано с умисъл и дори предпазливост. След като през 1999 г. създадоха перфектното произведение на изкуството, което да накара хората да погледнат на света по друг начин, с V for Vendetta братята Уашовски правят една стъпка назад.

---

[1] Името, зад което се крие героят, символизира няколко неща. Първо, V е римското число 5 – пети ноември (Барутният заговор), пета килия, в която героят се е намирал, преди да стане чудовището, което е сега. Vi на латински е аблативната форма на съществителното vis „сила“, „насилие“, т.е. означава „със сила/чрез насилие“.

[2] Първоначално избраният за ролята актьор е Джеймс Пюрфой. Той обаче бързо се отказва поради естеството на работата – трябвало е да носи маската по цял ден, дори и вкъщи. „That mask is the thing I’ll be wearing through the movie. We’ll never see my face. It’s a great acting challenge. Wearing that thing takes… a lot of takes. Spider-Man’s mask comes off. Batman’s mask comes off. Even the elephant man had eyes. That’s all I ask for, just an eye! Every night I’m in that mask for another three hours when I go home. I have mirrors all over my apartment and I live in it until I go to bed. So my neighbors obviously think I’m mad“.