The Clone Wars: The right way to do it

Време за четене: 4 минути

The Clone Wars revived!

Когато разбрах, че 7 сезон на сериала ще излезе съвсем скоро, и гледах трейлъра, тази реплика прокънтя в ума ми с гласа на Том Кейн. Най-накрая онази така съкровена част от детството ми ще се възроди за един последен сезон с любимите герои.

Няма да говоря повече за това колко много означава за мен The Clone Wars. С излизането на последния сезон реших да си припомня по-важните моменти от първите шест сезона, защото за последно съм ги гледал преди много години… Тъй като времето е малко, а епизодите са много, се спрях върху най-важните story arcs – историята на Дарт Мол (заедно с тази на Саваж Опрес), историята на дукеса Сатин, историята с „боговете на Силата“, историята за това как за малко не беше разкрита тайната на Order 66, и според мен най-важната от всички – историята за бегълката Асока в края на пети сезон.

Тук ще се спра на нея, защото, както смея да твърдя, тази история идейно е част от основата на целия сериал. Нека обясня. Седемте сезона са прелюдията към края на Републиката и началото на Империята, към избиването на джедаите и възхода на ситите. Те ни запознават с джедаите (защото ние почти не научихме нищо за тях от това, което видяхме в Невидима заплаха и Войната на клонираните), с клонираните (защото те, както се вижда и от самото заглавие, са главните герои), със ситите (Дуку, Вентрес, Опрес, Мол, Гривиъс…), със Сената; придават и дълбочина на вселената на Star Wars. Но сякаш нищо от това не е толкова важно, колкото самата причина за падението на стария ред в лицето на Джедайския съвет и Републиката.

А как се стига дотам? С гениалния план на лорд Сидиъс? Той е просто средство, катализатор на разпадането на джедаите. И в тези четири епизода (краят на пети сезон) най-накрая можем да видим, че не всичко е толкова черно-бяло. Зададени са много въпроси, на които не са дадени еднозначни отговори. Но повече за това след малко.

Най-напред, не мога да не изразя вълнението си от красотата на анимацията на този етап от сериала. Спомням си, че гледането на първия сезон, в това отношение, беше истинско мъчение. Анимацията беше просто ужасна, дървена и смешна. Но тук имаме голям напредък. Пети сезон вече е усъвършенствал ефектите, хореографията, цветовете. Все по-малко се навират в очите нечовешките очертания на лицата на героите (Дуку, гледам към теб). Все повече на преден план изпъкват грациозните и на моменти резки движения на джедаите и плавните и равномерни движения на клонираните.

В тези епизоди силата на цветовете и ефектите е използвана на много места. За първи път се насладих истински на битка, в която лазерните мечове се движат светкавично бързо. Сцената, в която Асока бяга от клонираните, които от своя страна я обстрелват от всички страни, имаше своите слаби страни (като например това колко лесно избяга тя от тях, едва след като я оградиха от всички страни), но беше истинско удоволствие да се гледа.

Хареса ми намигването към Нова надежда – в килията Таркин хваща Асока за брадичката точно както ще го направи и с Лея много години по-късно. Също така страхотно допълнение бяха и малките детайли, които обогатяват света на Star Wars. Виждаме долните нива на Корусант, просяците по улицата, метрото, малките улички, работата на полицията. Нищо от това не беше показано във филмите, но тук то е естествена част от историята и се вписва съвършено в наратива.

Другата силна страна на тези няколко епизода са героите. Тук е кулминацията в отношенията между Анакин и Асока. Досега те винаги са били неразделна част от едно цяло – учител и ученик, – но тази единност е разклатена силно от решенията, които двамата трябва да вземат. Анакин е единственият, който вярва в Асока и се опитва да докаже невинността ѝ. Но въпреки това, Асока не може да избере да остане с него.

Последното ѝ решение не е породено от някаква конкретна грешка на Анакин. Той далеч не е причината тя да си тръгне. Оттеглянето ѝ е плод на същността на джедайския съвет и понякога нелепите ограничения, които той сляпо налага. Барис е права в някои отношения и изглежда след преживяното, Асока също не е сигурна кое е правилно и кое – грешно. Както можем да видим от трейлъра на новия сезон, Асока ще живее оттук нататък с именно тази мисъл – в какво са се превърнали джедаите.

Изключително интересно е и сътрудничеството с Вентрес. След като Дуку се опита да я убие, тя на няколко пъти се опита да направи добри неща и да спечели симпатиите ни, но този път просто удари джакпота. Кой би повярвал, че Вентрес ще натупа няколко клонинги, без да ги убие? Изобщо в последните два епизода тя се оказа по-добра от целия джедайски съвет. Не беше единствената, която повярва на Асока, но беше единствената, освен Анакин, която направи нещо за нея и ѝ помогна.

И тук отново трябва да спомена колко добри са битките в сериала. Много са добри. +1 сбъдната детска мечта.

Накрая, няколко думи за финала. Първоначално решението на Асока ми се стори прибързано и необмислено. Но тя несъмнено има нужда да обмисли нещата, да ги погледне с новите очи, които се отвориха. Наистина, Силата я преведе през изпитание, след което тя вече не можеше да гледа на света по същия начин, както в началото. Не мога да отрека, че я разбирам и приемам решението ѝ. Финалната сцена ни показа, че и Анакин я разбира и тайно му се иска да можеше да я последва. В този момент няма как да не се замислим за него и Падме и за това какво щеше да се случи с цялата галактика, ако той беше сложил край на живота си като джедай.

Но можем да си представим какво ще се случи с Асока, защото нейният път ще я отведе към това, което Рей във Възходът на Скайуокър ще постанови като нова ера в Силата – сивите джедаи. Да, вече е крайно време да гледам Rebels…