The Clone Wars Part IV: Victory and Death

Време за четене: 4 минути

Във време, когато сериалите получават разочароващи завършеци, The Clone Wars изпъква сред конкуренцията и създава истински шедьовър, който ще трогне не само верните фенове, но и всички зрители, които някога са чували за Star Wars. Victory and Death е краят, който този любим сериал заслужаваше.

Няма нужда да казвам колко добри бяха последните четири епизода, излезли през изминалия месец. Рейтингът им в IMDB е 9.8 за първия от тях и по 9.9 за останалите, което говори само по себе си. Няма нужда от много думи. Не мога обаче да подмина възможността за един последен път да изразя вълнението и адмирациите си към един от най-добрите моменти във франчайза въобще. Защото Victory and Death не е просто емоционален, той е тъжен, трагичен, носталгичен, вълнуващ; не е просто красив, той е прелестен; не е просто много добър, той е съвършен.

Предстоят спойлери.

Още с началните надписи се подготвяме за едно последно сбогом. Заглавието ни дава известна надежда, но и не забравя да ни подготви за загуба и болка. Още с първата си сцена епизодът успява там, където трилогията на Дж. Дж. Ейбръмс и Райън Джонсън се провали с гръм и трясък – изоставя големите мащаби и болезнено честата смяна на местата на действието и се съсредоточава върху едно конкретно място и едно конкретно, малко, почти незначително събитие (в стила на The Mandalorian)[1].

Това е прекрасно, защото имаме възможност да се съсредоточим върху драматизма на случващото се. Изпъкват героите и трагедията им. Диалогът, доколкото присъства в този изпълнен със зашеметяващо добре хореографиран екшън епизод, е достатъчно кратък и ясен, без никакви излишности. Красотата е в детайла, но красотата е и в простотата.

Всеки си получава своя момент, в който да блесне. Дарт Мол доказва, че е един от най-добрите носители на Силата; Рекс доказва професионализма и силната си привързаност към Асока, джедаите и доброто; а Асока преминава това „последно“ изпитание по блестящ начин. Тя прилага всичките умения, които е придобила през изминалите години, и в една от най-трудните си битки успява да отблъсне стотици бластерни залпове. Двамата с Рекс са съвършеното дуо и са гледка, която досега не бяхме виждали.

Центърът на епизода е решението на Асока да направи всичко по силите си, за да не нарани нито един от своите братя по оръжие. Въпреки промитите им мозъци, въпреки тяхната готовност да я убият на всяка цена, въпреки смъртната опасност, тя отказва да убие тези мъже, понеже ги познава, повечето от тях дори лично. И знае какво им се е случило. Не може да им помогне, казва тя, затова няма и да им навреди.

Краят на епизода ни показва една емоционална сцена, в която Асока стои пред „гроба“ на десетките загинали при разбиването на разрушителя клонирани. Тя се е погрижила да почете всеки един от тях в смъртта му. Никой не е забравен, никой не е намразен, всички почиват в мира, за който са се борили от деня на раждането си. Това е победата, която идва в смъртта, но тя не е извоювана от тях, а от Асока за тях.

Младият джедай хвърля един последен поглед към меча си, след което го хвърля на земята и му обръща гръб. Завинаги. Това е онази част от нея, която я свързва с Анакин. Какво ли е минало през главата ѝ в този момент? Дали осъзнава какво се е случило с Анакин, или смята, по-точно се надява, че е умрял? И в двата случая, той за нея ще остане в миналото.

Но това не е краят. The Clone Wars има една последна сцена, преди да си вземе сбогом с нас. И ако предишната не е просълзила феновете, то тази непременно ще го направи. Мястото, на което оставихме Асока, сега е покрито със сняг и клонирани и дроиди (сцената е сякаш излязла от „Империята отвръща на удара“). Чуваме емблематичното тежко дишане и черният костюм се появява на белия снежен фон. Дарт Вейдър взима меча на Асока в ръка, докато в небето лети птицата, която има особена връзка с героинята. Най-красивият момент от епизода е този, в който Вейдър включва синия меч, единия от двата, които Анакин подари на падуана си. Какво си мисли ситският лорд, гледайки меча? Дали се надява Асока да е жива, дали иска да я открие, за да бъдат отново заедно, или иска да я убие като другите джедаи? Вероятно малкото останало от Анакин в него се е пробудило за момент, спомняйки си доброто старо време.

Образността на сцената ни говори, че Асока е връзката към добрата страна на Анакин. Тя успя да победи в битката си, а сега оставя част от себе си, захвърляйки меча си. Така оставя възможност на някогашния си учител да хване в ръка син джедайски меч за един последен път. И може би да го накара да се замисли. Дори и да е само за миг.

Последният кадър е отражението на отиващия си Дарт Вейдър в един от шлемовете на погребаните клонирани. Тези мъже (хората на Рекс), които са се жертвали за Анакин и Асока, видяха командирите си за последен път – единия като техен верен приятел до гроб, а другия като онова, срещу което са се борили през целия си живот. Victory and Death – едното за Асока, другото за Анакин.

Ето, че стигнахме до края на детството на Асока. Тя вече не е примерният падуан, който обещава някой ден да стане велик джедай. Пред нея се отваря необятната Галактика, която крие безброй възможности. Ще минат години, докато не се появи в Rebels. Но след случилото ѝ се в Victory and Death… нищо вече няма да бъде същото.

Епизодът успя да зарадва всички фенове. Тази част от историята на Асока получи своя заслужен край, а последните сцени ни позволиха да се сбогуваме по красив и вълнуващ, макар и трагичен начин с Анакин и с клонираните, които малко или много винаги са били главните герои на сериала.

10/10

---

[1] Всъщност, ако трябва да сме точни, в епизода действието се развива на общо 4 места (без да броим луната от последните две сцени), като едно от тях са коридорите, а други две са само временни локации – през тях героите преминават набързо.