Мулан (2020) – ревю и коментар

Време за четене: 4 минути
Спойлери: няма

Дисни знаят едно, и то е как да печелят пари. От много отдавна компанията не се интересува от магията на киното и красотата на приказното, а от силата на парите. Превръщайки се в монопол в Холивуд, Дисни стана причината много качествени продукции, стари класики, а дори и цели франчайзи да пострадат от липсата на качество и разумен подход. През последните години стана модерно да се прави игрален римейк на всичко, което някога е постигнало успех в анимационен вид, но резултатът рядко е добър, а твърде често не е дори задоволителен. Lion King, Aladdin и Jungle Book са най-пресните примери и доказателство за това, че имаме нужда от римейк на слабите стари филми, а не на почти съвършените класики. Затова когато от компанията обявиха започването на работа по Mulan, реакциите бяха противоречиви.

Филмът от 1998 г. се отличава като един от най-добрите на Дисни. Вълнуващата история, разглеждането на наболяла тематика, забавните герои, хубавите песни и магическата анимация бяха причината той да постигне мигновен успех. Откъдето и да го погледнем, никой нямаше нужда от римейк на този почти перфектен филм, който си има всичко. Все пак от Дисни настояха, че легендата за Мулан трябва да бъде разказана по по-реалистичен и сериозен начин, за да се пресъздаде истинският дух на китайската култура и история. Това твърдение звучи разумно и дава обещания за нещо стойностно. Но резултатът не отговаря на очакванията.

Филмът разказва за младата Хуа Мулан, която не се подчинява и се бори с традиционните представи в обществото за ролята на жената и нейните задължения. Тя е войн по душа и по умения и когато императорът събира войска и изисква по един мъж от всяко семейство, Мулан се преоблича с доспехите на куция си баща и заема неговото място, за да го спаси от смърт. Необходимо е обаче да крие самоличността си, защото ако някой я разкрие, ще бъде екзекутирана, а родът ѝ – посрамен.

В анимацията, героинята преминава през редица изпитания с помощта на малкия дракон Мушу, който е в основата на целия хумор на филма. За съжаление, този герой отсъства в игралната версия, а заедно с него си е отишла и духовитостта на Mulan. Песните от оригинала също не са налице, което е по-скоро недостатък, макар и не твърде голям.

Злодеят в историята е Бори Кан, който предвожда Руран – местни племена, прогонени от китайците и търсещи отмъщение. Бори Кан е подпомаган от вещицата Ксиан Ланг, която унищожава враговете му и осигурява пътя му към императора и неговия трон. Ксиан Ланг е прогонена от китайците, които не могат да я разберат и да приемат силите ѝ – тя е въплъщение на всичко, от което Мулан се страхува. Идеята да се създаде огледален образ на главната героиня е добра, но изпълнението е посредствено.

Всъщност, целият филм страда от посредственост. Изобилието от клишета и прекален патос е голям проблем, но далеч не единственият. Историята е в най-добрия случай постна. Злодеите са скучни, героите са недоразвити, а на самата Мулан ѝ липсва дълбочината и сложността на образа – тук тя е просто една феминистка, и то доста крайна. И не стига това, ами по някакъв необясним начин това момиче със слаба стройна фигура и крехка талия е способно да се конкурира с бодибилдъри, след като изкачва планина, носейки две кофи, пълни с вода, вдигнати на нивото на раменете.

Твърдението на създателите, че тази история ще бъде по-реалистична и по-близка до легендата, си остава непонятно, тъй като нито една секунда от битките не е реалистична (сценаристите са изобретили футбол с копия вместо топка), оръжията и бойните умения на уйгурите са прекалено екзотични, Ксиан Ланг е шейпшифтър и използва истинска магия, а почти всяко движение на Мулан ни кара да се питаме дали не сме объркали филма и не гледаме Спайдърмен (все пак поздравления за ефектите и каскадьорите). Замяната на дракона Мушу с появяващия се от време на време феникс пък е разочарование, което не можем да простим дори и предвид красотата на птицата.

Кулминацията е изненадващо слаба, изпълнена с клишета, а последният двубой със злодея приключва бързо и твърде фантастично. Може би единственият заслужаващ уважение момент в края е липсата на целувка и романтично обвързване, поне засега, между героинята и нейния обект на любов (което все повече се налага като новото нормално, така че не може да се приеме като иновация тук).

Високата оценка в Rotten Tomatoes (75%) е неразбираема и това е един от по-редките случаи, в които оценката на публиката е по-точна и близка до реалността (51%). Недоволството на хората срещу филма далеч не е породено само от липсата му на качества. Хаштагът #BoycottMulan е част от причините за необичайно слабия боксофис в Китай и за пълния провал на Дисни.

Проблемът с Mulan е геополитически. Продукцията е осеяна със скандали, при това твърде притеснителни. Първо, актрисата в главната роля заяви подкрепата си за агресивното потушаване на протестите в Хонгконг миналата година. Вълната от недоволство я принуди да си изтрие профилите в социалните мрежи, но скандалите не свършиха с това.

Във финалните надписи на филма се изразява благодарност към 8 китайски институции, свързани с превъзпитателните лагери в Синдзян и геноцида на уйгурите. Филмът е сниман в Нова Зеландия, което поражда въпроса какво е правил екипът в Синдзян, и подсилва опасенията, че продукцията е стриктно контролирана от китайската цензура и всеки един неин елемент е подлаган на строги промени, за да се напасне според идеологията на Китайската комунистическа партия. Всъщност, пропагандата на патриотизма, каквато е Mulan, в Китай не се свързва с любов към родината, а с вярност към властта. И за капак, войните от Руран, които са представяни като лошите нашественици, могат да се асоциират с уйгурите. Тази асоциация предполага, че филмът подкрепя геноцида срещу малцинствата. Това обаче не притеснява Дисни, които са готови на всичко, за да се възползват от втория най-голям пазар в света.

Предвид все по-голямото политизиране на киното (срв. новите правила за Оскарите), използването на изкуството за политическа пропаганда трябва да бъде осъждано и критикувано, още повече когато подкрепя престъпления срещу човечеството. Ето защо, не прави чест на Дисни да използват всякакви средства за постигане на все по-големи печалби. Можем да кажем, че Mulan съвсем оправдано не постигна желания успех, и да се надяваме, че в бъдеще ще има повече аполитически филми, за да можем да се насладим на едно необременено изкуство.